Ваксините и всичко, което трябва да знаем за тях

Ваксините и всичко, което трябва да знаем за тях

Имунната ни система помага да се предпазим от патогени, които причиняват инфекция. В повечето случаи това е една ефективна система – или задържа микроорганизмите навън, или ги проследява и се отървава от тях.

Някои патогени обаче могат да претоварят нашата имунна система. Когато това се случи, може да настъпи сериозно заболяване.

Патогените, които причиняват проблеми, са тези, които тялото ни не разпознава. Чрез ваксините ние можем да научим нашата имунна система да разпознава и елиминира вируси.

Ваксинацията е форма на първична превенция. До този момент ваксините са ни позволили да контролираме заболявания, които някога са заплашвали хората. Ето няколко примера:

  • дребна шарка
  • полиомиелит
  • тетанус
  • коклюш

Ваксините не само ни защитават по отделно. Ваксинирането на достатъчно хора помага да защитим обществото ни. Това се случва чрез стадния имунитет.

Как действа ваксинацията?

Здравата имунна система защитава тялото ни от „нашественици“. Имунната система се състои от няколко вида клетки. Тези клетки защитават и премахват вредните патогени. Те обаче трябва да могат да разпознават „нашественикът“ като опасен.

Ваксинацията учи тялото да разпознава нови заболявания. Тя стимулира произвеждането на антитела срещу антигени на патогени. Тя също така учи имунните клетки да запомнят видовете антигени, които причиняват инфекция. Това позволява по-бърз отговор на болестта в бъдеще.

Ваксините действат, като ни излагат на безопасна версия на определено заболяване. Това може да бъде под формата на:

  • протеин или захар от състава на даден патоген
  • мъртва или инактивирана форма на патоген
  • токсоид, съдържащ токсин, произведен от патоген
  • отслабен патоген

Когато организмът ни реагира на ваксината, той изгражда адаптивен имунен отговор. Това му позволява да се пребори с действителната инфекция.

Ваксините обикновено се прилагат чрез инжектиране. Повечето ваксини съдържат две части. Първият е антигенът. Това е парчето от болестта, което тялото ни трябва да се научи да разпознава. Вторият е адювантът. Адювантът изпраща сигнал за опасност към тялото ни. Помага на имунната система да реагира по-силно срещу антигена като инфекция. Това е което ни помага да развиеме имунитет.

Ваксинациите са безопасни

Счита се, че ваксините са безопасни. Те се тестват и преминават през много кръгове на проучвания, изпитания и изследвания, преди да бъдат масово прилагани.

По-голямата част от изследванията и доказателствата показват, че ваксините са безопасни и че страничните ефекти са редки. Нежеланите реакции, които се появяват, обикновено са леки.

Всъщност най-големият риск за повечето от нас ще дойде, ако решиме да не се ваксинираме и евентуално да се разболеем. Съответно болестта може да бъде много по-сериозна от потенциалните странични ефекти на ваксината. Може дори да бъде смъртоносна.

Плюсове и минуси на ваксинацията

Когато обмисляме дали да се ваксинираме или не, вземете предвид тези фактори:

Плюсове:

  • Ваксините помагат за предотвратяване на опасни заболявания, които са убили и могат да разболеят или убият много хора.
  • Всяка ваксина се изследва задълбочено, преди да бъде одобрена. По-голямата част от изследванията показват, че ваксините са безопасни.
  • Ваксините не само ни предпазват. Те защитават хората около нас, особено хората, които са по-уязвими на разболяване.

Минуси

  • Всяка ваксина е направена с различни компоненти и всяка може да ни повлияе по различен начин. Хората, които са имали алергични реакции към определени ваксини в миналото, могат да получат алергична реакция отново.
  • Все още има вероятност да се разболеете, дори и ако сте ваксинирани.
  • Някои хора с отслабена имунна система не могат да бъдат ваксинирани.

Странични ефекти

Повечето нежелани реакции след поставянето на ваксина са леки. Някои хора изобщо няма да получат странични ефекти. Когато се обаче такива се появят, нежеланите реакции, някои по-редки от други, могат да включват:

  • болка, зачервяване или подуване на мястото на инжектиране
  • болка в ставите близо до мястото на инжектиране
  • слабост в мускулите
  • висока температура
  • нарушения на съня
  • умора
  • загуба на памет
  • пълна мускулна парализа на определена област от тялото
  • загуба на слух или зрение
  • припадъци

Някои рискови фактори наистина увеличават възможността от странични ефекти. Тези рискови фактори включват:

  • слаба или потисната имунна система
  • да сме болни по времето, когато ни ваксинират
  • имаме фамилна или лична история на нежелани ваксинални реакции

Сериозните или животозастрашаващи странични ефекти или реакции от ваксините са редки. Всъщност, както споменахме по-горе, повечето хора са изложени на по-висок риск да се разболеят, ако не са ваксинирани.

Ефективност на ваксинациите

Ваксините са високоефективни, но нито една от тях не е 100% ефективна. Ефективността им се различава при различните видове.

Грипните ваксини са ефективни за намаляване на риска от инфекция с 40 до 60 процента. Това може да ни звучи ниско, но трябва да имаме предвид, че грипната ваксина е създадена така, че да съответства на щама, които се очакват да бъде най-разпространен в грипния сезон.

Ваксината срещу морбили, от друга страна, е 98% ефективна, когато се използва според препоръките. Всъщност повечето детски ваксини са с 85% до 95% ефективни, ако се прилагат правилно.

Ваксинации при децата

Ваксините се прилагат в детска възраст, за да защитят младата имунна система срещу редица потенциално смъртоносни заболявания. Кърмачетата имат естествен имунитет от майките си в най-ранните месеци. Тъй като тя започва да отслабва, се прилагат ваксини и им помагат да не се разболяват.

Ваксините помагат на децата да се защитят срещу болести, които техните приятели, съученици и членове на семейството могат да пренасят. Ето защо някои ваксини изискват поставане на бустер или последваща доза, когато децата наближат училищна възраст.

Видове ваксини

Ваксините учат имунната ни система да разпознава определен вирус или бактерия, за да може да я победи, ако тялото ни се сблъска с тях.

До този момент са се използвали четири вида ваксини:

  • Инактивирани ваксини – направени са от вирус или бактерия, която не е жива
  • Живи вирусни ваксини – използват отслабена (атенюирана) версия на вирус или бактерия
  • Токсоидни ваксини – произхождат от вреден химикал или токсин, произведен от бактерии или вируси. Токсидните ваксини не ни правят имунизирани срещу тях. Вместо това те ни правят имунизирани срещу вредните ефекти от токсина. Ваксината срещу тетанус е вид токсоидна ваксина.
  • Субединици, рекомбинантни, полизахаридни и конюгирани – при тях се взима структурен компонент от вирус или бактерия. Тази ваксина учи имунната ни система да атакува точно определена част от вируса или бактерията.

тРНК – нов подход към ваксините

тРНК означава рранспортната рибонуклеинова киселина. Този вид ваксини са нови и ни защитават срещу инфекциозни заболявания. Транспортните РНК ваксини пренасят информация към нашите клетки и ги учат как да произвеждат протеин. Това от своя страна предизвиква имунен отговор. Имунният отговор произвежда антитела, които ни предпазват от заразяване, ако сме изложени на истинският вирус.

Транспортните РНК ваксини са нови, но върху тях се работи от десетилетия. Напоследък интересът към тях нарасна, защото могат да бъдат разработени в лаборатория, използвайки лесно достъпни материали. Това означава, че процесът може да бъде стандартизиран и разширен, което прави разработването на ваксини по-бързо от традиционните методи за производство на ваксини.

Теззи ваксини преди са били проучвани за защита срещу грип, зика, бяс и цитомегаловирус. Но, веднага след като е била налична информациятя за коронавируса, причиняващ COVID-19, са били проектирани и инструкциите за клетките, как да произвеждат уникалния шипов протеин.

В бъдеще тази технология може да ни позволи само чрез една ваксина да се уминизираме срещу множество заболявания.

Списък на имунизациите и реимунизациите в България

Ваксините ни защитават през целия ни живот срещу болести. Докато ваксини в детска възраст са важни, то ние можем да подсилваме имунитета си като прилагаме бустери през целия си живот.

Имунизации прилагани в ранна детска възраст в България

  • Новородените се имунизират срещу хепатит Б през първите 24 часа от раждането. След 48мия час след раждането и с ваксина срещу туберкулоза (БЦЖ).
  • На 2ри,3ти и 4ти месец бебето се ваксинира се срещу дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит, хемофилус инфлуенце тип Б инфекции и пневмококови инфекции. Също така се ваксинира и срещу хепатит Б, ако ваксината срещу хепатит Б е в състава на многокомпонентна ваксина.
  • Ако хепатит Б ваксината не е в състава на многокомпонентна ваксина, то се прилага втора доза от първия месец и трета доза от шестия месец.
  • При децата, родени след 31.12.2019 г. ваксинация срещу пневмококови инфекции не се прилага.
  • Между 7 и 10 месечна възраст на децата без белег от БЦЖ имунизацията се поставя БЦЖ ваксина след отрицателна туберкулинова проба.
  • А от тринадесетия месец децата се имунизират с комбинирана ваксина срещу морбили, рубеола и паротит.

Реимунизации прилагани в България

  • от дванадесетия месец – реимунизация срещу пневмококови инфекции
  • от шестнадесетия месец – реимунизация срещу дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит и хемофилус инфлуенце тип Б инфекции
  • на 6 г. възраст – реимунизация срещу дифтерия, тетанус, коклюш и полиомиелит
  • на 7 г. възраст – реимунизация срещу туберкулоза на лицата с отрицателна туберкулинова проба
  • на 12 г. възраст – реимунизация срещу морбили, рубеола и паротит и и срещу дифтерия, тетанус, коклюш
  • на 17 г. възраст – реимунизация срещу тетанус и дифтерия
  • при навършване на 25 години, както и на всеки 10 години след това – реимунизация срещу тетанус и дифтерия

Препоръчителни имунизации

Освен задължителните, съществуват и препоръчителни имунизации. Те се прилагат срещу заплащане на:

  • пътуващи в региони, в които съществува повишен риск от заразяване с определени ваксинопредотвратими инфекции
  • пътуващи в региони, ендемични за дадените заболявания
  • на лица в неимунизационна възраст с придружаващи заболявания и повишен риск от заразяване, и др.

Тук се включват ваксини срещу хепатит А и Б, грип, коремен тиф, бяс, жълта треска, дифтерия, тетанус и коклюш (ацелуларна компонента), морбили, паротит, рубеола, варицела, менингококови, пневмококови, ротавирусни, хемофилус тип Б инфекции, инфекции с човешки папиломен вирус, други.

Източник: https://www.mh.government.bg/bg/informaciya-za-grazhdani/imunizacii/

Ваксинации по време на бременност

Ако сте бременна, ваксините не само ви предпазват, но осигуряват имунитет и на вашето растящо бебе. През месеците на бременност, вие и вашето бебе се нуждаете от защита срещу сериозни заболявания и ваксините са жизненоважна част от това.

Но имайте предвид, че при някои ваксини е препоръчително да се слагат поне 1 месец преди забременяване. Като MMR ваксината например. Заболявания като морбили, паротит и рубеола могат да доведат до сериозни проблеми, включително спонтанен аборт и вродени дефекти.

По време на бременността могат да се прилагат ваксини срещу магарешка кашлица и грип. След бременността жените могат да се ваксинират, дори по време на кърмене.

Статистика

Ваксините са високоефективни и безопасни. Те се използват по целия свят за предотвратяване на заболявания и смърт. Тези статистически данни показват колко успешни са били, и колко по-успешни биха могли ако бъдат леснодостъпни.

Според Световната здравна организация (СЗО) случаите на полиомиелит са намалели с повече от 99 процента от 1988 г. насам. Днес полиомиелитът се среща рутинно само в три държави. Това са Пакистан, Афганистан и Нигерия.

СЗО също така изчислява, че ваксините предотвратяват от 2 до 3 милиона смъртни случая. Между 2000 и 2016 г. в световен мащаб смъртността от морбили е спаднала с 86 процента.

Активен и пасивен имунитет

Антителата помагат на организма да разпознае антигени на заболявания. Защитата с антитела може да бъде постигната по два различни начина.

Активния имунитет се постига, когато тялото ни произвежда свои собствени антитела срещу антигени на заболявания, на което сме изложени. Това стимулира дългосрочната защита срещу заболяването. Активен имунитет може да възникне след инфекция. Може да се получи и чрез ваксинация.

Пасивния имунитет осигурява краткосрочна защита срещу дадено заболяване. Това се случва, когато ние получим антитела, вместо да създаваме свои. Пасивният имунитет се предава по естествен път от майка на дете по време на раждане и кърмене. Може да се постигне и изкуствено чрез инжектиране на имуноглобулини. Имуноглобулините са основните антитела, получени по време на първоначалния контакт на човешкия организъм с даден антиген.

Защо някои хора не се ваксинират?

През последните години противниците на ваксините оспорват тяхната безопасност и ефективност. Аргументите им обаче обикновено са погрешни. Ваксинацията обикновено е много безопасен начин за предотвратяване на болести.

Няма добри доказателства, че ваксините могат да причинят аутизъм. Има обаче много доказателства, че ваксините могат да предотвратят сериозни заболявания и смърт.

Не всички хора избягват ваксинациите поради съображения за безопасност. Някои просто не знаят, че трябва да бъдат ваксинирани. Знаете ли, че можем да се ваксинираме с противогрипна ваксина всяка зима?

Ваксиницията е личен избор

Изборът да се ваксинираме или не е изцяло личен. Но знайте, че избягването на ваксинацията излага както нас така и другите около нас на риск от сериозно заболяване или смърт.